ФИП при котките - симптоми, които не трябва да се игнорират

Фелинният инфекциозен перитонит (FIP) е едно от най-сериозните заболявания, които могат да засегнат котките. Дълго време се е смятало за нелечимо и почти винаги с фатален изход, но напредъкът в медицината дава нови надежди за диагностика и терапия. FIP често се развива незабелязано в началните си стадии, а симптомите могат да наподобяват други заболявания, което затруднява навременното му разпознаване.

В тази статия ще разгледаме какво представлява FIP, кои са първите признаци, как се диагностицира и какви възможности за лечение съществуват днес. Ако сте стопанин на котка, познаването на тази болест може да се окаже решаващо за навременната намеса и спасяването на вашия любимец.

Най-ранните признаци на FIP

Фелинният инфекциозен перитонит (FIP) е сериозно вирусно заболяване при котките, което в ранните си стадии може да бъде трудно разпознаваемо. Симптомите започват постепенно и често се бъркат с други заболявания. Важно е да наблюдавате котката си внимателно, особено ако е на възраст под 2 години, живее в многокотешко домакинство или е била подложена на стрес, който отслабва имунната ѝ система.

Ето най-честите ранни признаци на FIP, които могат да ви насочат към проблема:

1. Летаргия и липса на енергия

Ако котката ви обикновено е игрива и активна, но напоследък изглежда по-отпусната и прекарва повече време в сън, това може да е тревожен сигнал. Котките с FIP постепенно губят интерес към средата си, започват да избягват игри и взаимодействие с хората или другите животни в дома. Дори при повикване може да не реагират с обичайната си жизненост и любопитство.

2. Намален или загубен апетит

Котките, засегнати от FIP, често започват да ядат по-малко от обичайното. В някои случаи те проявяват интерес към храната, но след едно-две хапвания губят интерес. Това поведение може да бъде объркано с капризност, но ако продължи няколко дни, трябва да се обърне специално внимание. Понякога котката може да откаже определени видове храна, които преди е харесвала.

3. Загуба на тегло и изтощение

Дори когато котката не е спряла да се храни напълно, започва да губи тегло. Това се случва поради метаболитните нарушения, предизвикани от вируса, които водят до разграждане на мускулната маса. В някои случаи собствениците забелязват, че котката изглежда „по-слаба“, въпреки че яде нормално. Загубата на тегло може да бъде бавен процес, но е ясен знак за влошено здраве.

4. Повтаряща се или постоянна треска

Един от най-характерните ранни симптоми на FIP е повишената температура. Обикновено температурата на здравата котка варира между 38 – 39°C, но при FIP тя често надхвърля 39.5°C и дори достига до 40°C. По-специфичното при тази треска е, че тя не се повлиява от обикновени антипиретични (понижаващи температурата) лекарства. Собствениците могат да забележат, че котката има горещи уши и нос, а в по-тежки случаи – отпадналост и нежелание за движение.

5. Влошено състояние на козината

Козината на котката започва да изглежда занемарена – губи своя блясък, става сплъстена или по-мазна. Някои котки спират да се мият толкова често, колкото преди, което води до неподдържан външен вид. Това може да бъде индикатор за обща слабост и липса на енергия за извършване на обичайните хигиенни навици.

6. Промени в поведението: раздразнителност и отдръпване

Котките с FIP често стават по-отдръпнати и апатични. Те могат да се крият повече, да избягват контакт с хората и другите животни, а в някои случаи да проявяват необичайна раздразнителност. Дори при любвеобилни котки може да се забележи, че не искат да бъдат галени или вдигани. В напреднали случаи може да се появи депресивно поведение, при което котката прекарва дълги часове в една и съща поза, без да проявява интерес към заобикалящата я среда.

7. Проблеми с дишането

В началните етапи на мокрия FIP котките могат да покажат леки затруднения с дишането. Това се дължи на натрупване на течност в гръдната кухина, което ограничава движението на белите дробове. Собствениците могат да забележат, че котката диша учестено или с усилие, особено след физическа активност. Понякога дишането става шумно, а в по-напредналите стадии - коремът започва да се движи по-забележимо при всяко вдишване и издишване.

8. Жълтеникав оттенък на кожата и венците

Един от по-редките, но много важни признаци на FIP е развитието на жълтеница. Това се проявява чрез пожълтяване на венците, вътрешността на ушите и кожата около очите. Жълтеницата е резултат от чернодробни проблеми, причинени от вируса, и често показва, че заболяването е напреднало. Ако забележите такава промяна в цвета на кожата, незабавно се обърнете към ветеринар.

9. Леко подуване на корема

В началните етапи на мокрия FIP може да се появи слабо увеличаване на корема, което постепенно се засилва. Това се дължи на натрупване на течност в коремната кухина. В началото коремът може да изглежда само леко по-наедрял, но с времето подуването става все по-очевидно и осезаемо.

10. Неврологични симптоми (рядко в ранните етапи)

При сухата форма на FIP котките могат да развият неврологични симптоми, които в началото могат да бъдат много фини. Те включват нестабилност при ходене, леки потрепвания на мускулите, некоординирани движения или дори кратки моменти на дезориентация. С времето тези симптоми се влошават и могат да доведат до пълна загуба на координацията и парализа.

Кога да потърсите ветеринар?

Ако забележите комбинация от няколко от горните симптоми, особено ако котката ви е млада и е била изложена на стрес или наскоро осиновена от приют, не отлагайте посещението при ветеринар. Колкото по-рано се установи диагнозата, толкова по-добри са шансовете за адекватно лечение и поддържане на качеството на живот на животното.

Форми на FIP: Мокър и Сух вариант

Фелинният инфекциозен перитонит (FIP) се проявява в две основни форми – мокра (ефузивна) и суха (неефузивна). Те се развиват в зависимост от реакцията на имунната система на котката към вируса и могат да имат различни клинични прояви. В някои случаи заболяването може да започне като суха форма, но с времето да премине в мокра.

Мокър (Ефузивен) FIP

Какво представлява?

Мокрият вариант на FIP се характеризира с натрупване на течност в телесните кухини – най-често в коремната (асцит) или гръдната (плеврален излив). Това води до подуване на корема, затруднено дишане и други усложнения.

Основни симптоми:

1. Изразено подуване на корема – коремът на котката започва да се увеличава поради натрупването на жълтеникава, лепкава течност. При по-напреднал стадий натискът върху вътрешните органи може да предизвика дискомфорт и болка.
2. Затруднено дишане – ако течността се натрупа в гръдната кухина, белите дробове не могат да се разширяват нормално, което причинява учестено и затруднено дишане. В по-тежки случаи котката може да диша с отворена уста.
3. Повишена температура – котките с мокър FIP често имат хронична треска, която не се повлиява от стандартни лекарства.
4. Слабост и летаргия – заболяването бързо изтощава организма, водейки до отпадналост и нежелание за движение.
5. Загуба на апетит и отслабване – въпреки подутия корем, котката постепенно губи тегло, особено в областта на мускулите.
6. Жълтеникав оттенък на кожата и венците – в някои случаи може да се развие жълтеница, което е признак за чернодробни проблеми.
7. Анемия – венците могат да изглеждат бледи поради загуба на червени кръвни клетки.

Диагностика на мокър FIP:

• Ветеринарят може да извърши ултразвуково или рентгеново изследване, за да установи наличието на течност в корема или гръдния кош.
• Ако се извърши пункция (изтегляне на течност), характерната FIP течност е златистожълта, вискозна и съдържа високи нива на протеини.
• Кръвните тестове често показват възпаление, анемия и високи нива на глобулини.

Прогресия и прогноза:

Мокрият FIP прогресира бързо и без лечение обикновено води до летален изход в рамките на няколко седмици. Съвременните антивирусни терапии (като GS-441524) могат значително да подобрят състоянието на котката и да доведат до ремисия.

Сух (Неефузивен) FIP

Какво представлява?

Сухата форма на FIP е по-трудна за диагностициране, защото няма натрупване на течност, а вместо това в различни органи се формират възпалителни грануломи (малки възпалителни образувания). Тези грануломи могат да засегнат черния дроб, бъбреците, лимфните възли, централната нервна система и дори очите.

Основни симптоми:

1. Хронична треска – повтаряща се температура без очевидна причина, която не се повлиява от стандартни лекарства.
2. Отслабване и загуба на апетит – котките постепенно губят тегло, въпреки че в началото апетитът им може да бъде запазен.
3. Очни проблеми – могат да се появят промени в цвета на ириса, възпаление, замъгляване или кървене в окото. Очните симптоми често са един от първите признаци на сухия FIP.
4. Неврологични симптоми – засегнатите котки могат да проявяват нестабилност при ходене, загуба на координация, гърчове, треперене или парализа на задните крайници. В някои случаи се наблюдава накланяне на главата и неволеви движения на очите (нистагъм).
5. Уголемени лимфни възли – при физически преглед ветеринарят може да установи увеличени лимфни възли, особено в коремната кухина.
6. Жълтеница – при по-тежки случаи чернодробната функция се уврежда, което води до пожълтяване на венците и кожата.
7. Промени в поведението – засегнатите котки могат да станат раздразнителни, апатични или да се крият повече от обикновено.

Диагностика на сух FIP:

• Ултразвуковото и рентгеновото изследване могат да покажат увреждания в черния дроб, бъбреците или увеличени лимфни възли.
• Кръвните тестове често откриват анемия, високи нива на глобулини и възпалителни маркери.
• Ако има очни или неврологични симптоми, се правят допълнителни тестове като анализ на цереброспинална течност или офталмологичен преглед.
• Биопсия на засегнатите органи може да потвърди наличието на FIP грануломи.

Прогресия и прогноза:

Сухият FIP прогресира по-бавно от мокрия и може да се развива в продължение на месеци. Без лечение заболяването обикновено води до фатален край, но антивирусната терапия с GS-441524 дава много добри резултати, особено ако е започната навреме.

Превенция на FIP: Как да предпазим котката си?

Фелинният инфекциозен перитонит (FIP) е тежко и често фатално заболяване, причинено от мутация на котешкия коронавирус (FCoV). Въпреки че няма 100% сигурен начин за предотвратяване на FIP, има няколко важни мерки, които значително намаляват риска котката ви да се зарази и да развие заболяването.

1. Ограничаване на контакта с други котки

FCoV е силно заразен и се разпространява чрез фекалии, слюнка и предмети от заобикалящата среда (котешки тоалетни, купички за храна, играчки). Котките, живеещи в многокотешки домакинства или в приюти, са изложени на по-голям риск. За да намалите възможността от заразяване:

• Ако имате повече от една котка, следете за добра хигиена и избягвайте пренаселеността.
• В нови осиновявания дръжте новата котка под карантина за поне 2 седмици, преди да я запознаете с другите.
• Избягвайте контакт с бездомни котки, които могат да носят вируса.

2. Подсилване на имунната система

Здравата имунна система може да помогне на котката да се справи с вируса, преди той да мутира в FIP. За да поддържате силен имунитет:

• Хранете котката с висококачествена и балансирана храна. Избягвайте нискокачествени гранули и консерви с прекалено много въглехидрати.
• Осигурете достатъчно чиста вода, за да предотвратите дехидратация.
• Минимизирайте стреса – стресът отслабва имунната система и повишава риска от развитие на FIP. Промените в домакинството, новите домашни любимци или честите премествания могат да бъдат стресови за котката.
• Осигурете достатъчно време за игра и физическа активност, за да поддържате котката в добро здраве.

3. Ваксинация - има ли ефективна защита?

Съществува ваксина срещу FIP, но ефективността ѝ е спорна. Ваксината Primucell FIP се прилага назално и е предназначена за котки над 16-седмична възраст. Въпреки това, тя не осигурява пълна защита и не се препоръчва рутинно от повечето ветеринари. По-добрата стратегия е предотвратяването на излагането на вируса чрез хигиена и контрол на околната среда.

Към блог статия -> Как да предотвратим FIP при котките?

Заключение

Фелинният инфекциозен перитонит (FIP) е сериозно и често фатално заболяване при котките, но с напредъка в медицината има възможности за лечение, ако се диагностицира навреме. Ранното разпознаване на симптомите и превенцията чрез добра хигиена, контрол върху контактите с други котки и укрепване на имунната система са ключови за защита. Въпреки липсата на напълно ефективна ваксина, информираността и бързото посещение при ветеринар могат да увеличат шансовете за успешна терапия и подобряване на качеството на живот на котката.